*

.. Една, още недоосъзната цел се крие в думите ни.
.. Пряко отхвърляме мисълта за тази цел, която по определен начин не ни допада.
.. А защо не?
.. Предполагаме, че всъщност не ни е необходимо да  знаем и отговора на този въпрос и че това е просто допълнение към основното..Но грешим.Това е най-важното.
.. Това, което трябва да преодолеем, за да се пуснем през снега.Това, което ни възпира, което ни трови живота.. Нужен ни е отговорът.За да стигнем до целта.. 

Вече осъзнато, не можем да се оттървем от страха да го кажем на глас.
А може би ще стане твърде реално ? Твърде истинско?
Някои биха казали: " А защо е нужно да става? Може просто да го забравим, да го оставим да си отиде..".
Но ние не можем.Аз не мога. Твърде Недоизяснено. Мъчим се да го отхвърлим, дори да го намразим. Неподозирана е силата на внушението.
И до време дори успяваме. И все пакк.. как бихме могли?

Все едно да излезеш навън и да се заставиш да намразиш снега.Той е студен, непостоянен, не знаем кога ще започне да вали, и кога ще спре. Утре като се събудим може вече да го няма, да се е стопил. Като натрупа, никога не знаеш както всъщност се крие в него.  И все пак е толкова красив.. интригуващ.. Как засипва всичко и го прави различно,бяло, невинно.. Толкова детско.Толкова усмихнато. Толкова..