понеделник, 17 януари 2011 г.

Unexpectedly

Полуголата истина, облечена в бяла рокля ... Тя само докосва леко,  но удря силно ... тя е невинна.. но болезнена.. скрита е зад цветът на красивото.. чистото... мисли си, че като е облечета така и ни се усмихва ще ни заблуди.. сякаш бялата й рокля е гаранция за съществуването на душата й.. но не е.. а дълбоко скрито няма нищо.. само паренето на изминало слънце.. само докосването от отишъл си вятър..
наранява, да .. лъже, да.. не чувства.. да. А можеш ли да не чувстваш, със страст? Тя така го прави.. тя е направена от страст.. това е, което винаги ще я прави силна.. това е което оставя всички без дух.. страстта на мястото на душата й.
Няма.. няма друга истина като тази..

неделя, 9 януари 2011 г.

Контрол на емоциите..

А ако сме чували онова, което сме искали да чуем..? Ако сме виждали онова, което сме искали да видим..?
Как да установим кое е истинското и кое внушението ?
А ако просто няма правилно и грешно?
Контрола на емоциите..До колко е възможен? Едно е умело да успяваме да скрием емоциите си.. и съвсем друго е да ги контролираме.Емоциите.. а ако са просто химични съединения и нищо повече?А ако можем да контролираме емоциите си, да си нареждаме как да се чувстваме? Трябва ли? Не е ли това един вид насилието срещу самите нас, срещу съзнанието ни? Тогава няма ли емоциите да са нереални,неистинни...Но всъщност те зависят от нас нали? И тогава няма реални и нереални емоции, те са субективни и такива ккавито си пожелаем.. Стига да успеем, разбира се.. И все пак.. Не мислите ли ,че първоначалните са тези, които сме получили с някаква цел ? И това, че е толкова трудно да контролираме емоциите си, не означава ли нещо? Ако все си нареждаше към кого, какво да чувства.. що за машини щяхме да сме? Не са ли създадени емоциите да се изразяват? .. Трябва ли ..

вторник, 4 януари 2011 г.

^^

Въпроси..А отговорите? Мисли..А думите? Търпение? Нямам го.

Откровеност, пазена в мълчание. Лъжа в моето съзнание..
Чувство, не подаяние. Желание, не разкаяние.
Тези думи и аз съм ги чувала.Тези думи и на мен си ги казвал.
Нищо, не е така, както изглежда, нали?
В бурно търсене на истината съм пропуснала факта,че при тебе няма такава..
Обърквам се, и не спирам. Търся, а не намирам.
Не чакам, чакането ме преследва. И да бягам, струва ли си тая маневра?

Не вярвам. В отминалото, в загубеното. Не вярвам. В истинското, в бълнуваното.
Не търся. Забравеното, оставеното. Не търся. Чуждото, подправеното.