Movie

Живот.Живот като филм.Траещ само 87 минути,пълен с неочаквани обрати.Минава покрай очите ти без да го усетиш.Комедия и трагедия в едно.Драма и екшън,романс и ужас.Психо трилър.
Всички започваме като глупава анимация, само краят е различен.Дали ще свършим като Титаник, ... като банален филм с "Happy End" или ще бъдем просто един голям " Американски пай", зависи само от нас.Когато филмът свърши, кои ли ще са хората успели да се домогнат до финалните надписи?Каква ли роля ще са заемали в живота ни? Дали познаваме вече някои от тях? Все въпроси. Живот. Кратък миг във вечността.Един от всичките хиляди.Толкова малко и толкова много. Ами ако просто се превърнем във филмова лента,скъсана от чувства... Ако никой не може да ни  изгледа? Ако  никой не разбере за нас? Ако никой не помни ... или просто не иска да разкаже? Какво сте вие.. Надраскан диск.. или запазена касета? Все въпроси .. А отговорите .. ?! Тях .. .. след рекламите :)

Когато ме гледаш,виждаш ли ме ?
Когато ти говоря,чуваш ли ме?
Когато те докосвам, усещаш ли ме?
Когато те целувам,искаш ли ме?
Ако скоча,ще ме хванеш ли?
Ако избягам,ще ме настигнеш ли?
Ако ти кажа,ще ме оставиш ли?
Ако те помоля,ще ме забравиш ли?
...........................................................

Трябва ли да знам, за да мога?
Трябва ли да мога, за да искам?
Трябва ли да искам, за да имам?
Трябва ли да имам, за да знам?

....

Не е ли време да спреш?
Да спреш.. да излезеш от мислите ми..
да напуснеш съзнанието ми..
да упокоиш духа ми..
Не ти ли омръзна да ме преследваш?
Няма ли вече да ме пуснеш?
Кажи ми нещо, удари ме,
намрази ме ако щеш,
но ме пусни.
Спри да ме гледаш,
толкова е отвратително.
Просто стоиш и ме гледаш?!
Искаш да ме убиеш ли ??
Не се дръж така, не сме приятели.
Може да се правим на такива,
но никога няма да бъдем.
Просто ме остави...
Махни се...

Специално...

Едно от малките листа на масивния клон до прозореца й нежно се
разтрепери от тъгата й.Беше някак различна, беше друга. Липсваше й.
Знаеше че й липсва. Беше трърде огромен инат, за да си го признае. Беше
свикнала да се оправя сама, да бъде егоист. Да се прави, че няма
значение, да вярва че не й пука за него. Страхливка.... Всъщност вече не
чустваше толкова много самото му отсъствие, просто знаеше че го няма.Ако сега открехнеше вратата й, нямаше да повярва че е истина.И така й беше добре. До някъде дори се радваше, че го няма. Лесно беше да го обича, когато не беше до нея. Страхливка. Въпреки това беше тъжна. Страхливка. Бягаше, нарочно го направи. Нарочно избяга. Никой не я разбираше. Дори самата тя не се разбираше.Просто... беше някак.. друга. Беше най-чистата и невинната, най-покварената и лошата.  :)

It`s a бля бля бля

Една отронена сълза от цялата история.
Един поглед назад за всичките тези години.
Едно простичко " Сбогом :) " и толкова.
Едно голямо сърце изтръгнато 'без болка'