сряда, 22 септември 2010 г.

Специално...

Едно от малките листа на масивния клон до прозореца й нежно се
разтрепери от тъгата й.Беше някак различна, беше друга. Липсваше й.
Знаеше че й липсва. Беше трърде огромен инат, за да си го признае. Беше
свикнала да се оправя сама, да бъде егоист. Да се прави, че няма
значение, да вярва че не й пука за него. Страхливка.... Всъщност вече не
чустваше толкова много самото му отсъствие, просто знаеше че го няма.
Ако сега открехнеше вратата й, нямаше да повярва че е истина.И така й беше добре. До някъде дори се радваше, че го няма. Лесно беше да го обича, когато не беше до нея. Страхливка. Въпреки това беше тъжна. Страхливка. Бягаше, нарочно го направи. Нарочно избяга. Никой не я разбираше. Дори самата тя не се разбираше.Просто... беше някак.. друга. Беше най-чистата и невинната, най-покварената и лошата.  :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар