понеделник, 17 януари 2011 г.

Unexpectedly

Полуголата истина, облечена в бяла рокля ... Тя само докосва леко,  но удря силно ... тя е невинна.. но болезнена.. скрита е зад цветът на красивото.. чистото... мисли си, че като е облечета така и ни се усмихва ще ни заблуди.. сякаш бялата й рокля е гаранция за съществуването на душата й.. но не е.. а дълбоко скрито няма нищо.. само паренето на изминало слънце.. само докосването от отишъл си вятър..
наранява, да .. лъже, да.. не чувства.. да. А можеш ли да не чувстваш, със страст? Тя така го прави.. тя е направена от страст.. това е, което винаги ще я прави силна.. това е което оставя всички без дух.. страстта на мястото на душата й.
Няма.. няма друга истина като тази..

неделя, 9 януари 2011 г.

Контрол на емоциите..

А ако сме чували онова, което сме искали да чуем..? Ако сме виждали онова, което сме искали да видим..?
Как да установим кое е истинското и кое внушението ?
А ако просто няма правилно и грешно?
Контрола на емоциите..До колко е възможен? Едно е умело да успяваме да скрием емоциите си.. и съвсем друго е да ги контролираме.Емоциите.. а ако са просто химични съединения и нищо повече?А ако можем да контролираме емоциите си, да си нареждаме как да се чувстваме? Трябва ли? Не е ли това един вид насилието срещу самите нас, срещу съзнанието ни? Тогава няма ли емоциите да са нереални,неистинни...Но всъщност те зависят от нас нали? И тогава няма реални и нереални емоции, те са субективни и такива ккавито си пожелаем.. Стига да успеем, разбира се.. И все пак.. Не мислите ли ,че първоначалните са тези, които сме получили с някаква цел ? И това, че е толкова трудно да контролираме емоциите си, не означава ли нещо? Ако все си нареждаше към кого, какво да чувства.. що за машини щяхме да сме? Не са ли създадени емоциите да се изразяват? .. Трябва ли ..

вторник, 4 януари 2011 г.

^^

Въпроси..А отговорите? Мисли..А думите? Търпение? Нямам го.

Откровеност, пазена в мълчание. Лъжа в моето съзнание..
Чувство, не подаяние. Желание, не разкаяние.
Тези думи и аз съм ги чувала.Тези думи и на мен си ги казвал.
Нищо, не е така, както изглежда, нали?
В бурно търсене на истината съм пропуснала факта,че при тебе няма такава..
Обърквам се, и не спирам. Търся, а не намирам.
Не чакам, чакането ме преследва. И да бягам, струва ли си тая маневра?

Не вярвам. В отминалото, в загубеното. Не вярвам. В истинското, в бълнуваното.
Не търся. Забравеното, оставеното. Не търся. Чуждото, подправеното.

понеделник, 13 декември 2010 г.

*

.. Една, още недоосъзната цел се крие в думите ни.
.. Пряко отхвърляме мисълта за тази цел, която по определен начин не ни допада.
.. А защо не?
.. Предполагаме, че всъщност не ни е необходимо да  знаем и отговора на този въпрос и че това е просто допълнение към основното..Но грешим.Това е най-важното.
.. Това, което трябва да преодолеем, за да се пуснем през снега.Това, което ни възпира, което ни трови живота.. Нужен ни е отговорът.За да стигнем до целта.. 

Вече осъзнато, не можем да се оттървем от страха да го кажем на глас.
А може би ще стане твърде реално ? Твърде истинско?
Някои биха казали: " А защо е нужно да става? Може просто да го забравим, да го оставим да си отиде..".
Но ние не можем.Аз не мога. Твърде Недоизяснено. Мъчим се да го отхвърлим, дори да го намразим. Неподозирана е силата на внушението.
И до време дори успяваме. И все пакк.. как бихме могли?

Все едно да излезеш навън и да се заставиш да намразиш снега.Той е студен, непостоянен, не знаем кога ще започне да вали, и кога ще спре. Утре като се събудим може вече да го няма, да се е стопил. Като натрупа, никога не знаеш както всъщност се крие в него.  И все пак е толкова красив.. интригуващ.. Как засипва всичко и го прави различно,бяло, невинно.. Толкова детско.Толкова усмихнато. Толкова..

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

:))

Пиша насън за не нечувствано чувство.
За малкият спомен седящ си навън.
Пиша за ледът, който ме сгрява.
Пиша за топлината, която ме вледенява.
Пиша за разбирането, за радостта.
Пиша за желанията и за страха.
Дърветата ме задминават едно по едно, а аз пиша ,за да забравя за съня.
Внушам си вятър, който го няма.
Внушавам си слънце, което ме грее, но не ме топли, не и мене.
Трябват му повече от искрящи лъчи, за да проникне в душата ми и там да блести.
Внушам си падащите снежинки в дланта, внушавам си че искам да хвана всяка една.
Как може лека прегръдка сама, да ме топли повече от желанието,страстта,споделените целувки  и красотата на нощта?
Илюзията ме обгръща яростно с ръка.И не иска да ме пусне.. но май аз я държа.
И не мога да откубна себе си сега. Може би не искам, може би харесва ми така. Обичам да играя, точно тази игра. Да имам и да мога, но да искам повече от това. Ако имах всичко, ама всичко на света, и не можех с него да се разделя.. знам щях да искам нищо ама нищичко сега.Щях да искам да нямам нищо, ако не можех да го имам.Така е устроено утрото след есенната роса. И ме буди бавно и ме оставя на деня.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

История..

Отгръщаме нова страница..
 Пишем нова дата...
 Започваме да запълваме редовете.. но отначало с молив.., за да сме сигурни. За да не сбъркаме.След време, потича и мастилото. Пишем грозно, но с красиви думи. Така е хубаво. Някак различно е. Преди се старахме, бяхме прилежни , изписвахме всяка една буквичка нежно и красиво .. после разбрахме, че думите, които сме написали .. ни причиняват само болка .. Но бяхме малки, не бяхме се научили.Сега.. първо драскаме. После.. рисуваме. Накрая става текст. Има смисъл . Има значение .Не са само картинки. Не са красиви думи.Това е история. Днес сме се подготвили. Имаме резервен химикал, ако случайно нашият спре. Оставили сме коректора вкъщи. Вече знаем, че дори и да се опитаме да оправим нещата..пак ще си личат грозните мацаници върху листа ни. Имаме цветни химикали. За разнообразие.Те са във вторият джоб на несесера ни .Не ни пречат.Не се виждат.Никой не знае,че ги има. Само несесера, но той ни е приятел.Няма да ни издаде.Следкато завършим историята , ще напишем и заглавие. Мамка му, никога не съм добра по заглавията. Но обичам да пиша заключенията.Някак си ми се иска да знаех какво заключение ще напиша, още преди да съм почнала историята.Щеше да е по-лесно. 

Subconscious

Въображаем избор. Собствено съзнание.
А реална нужда от него?! Не съществъваща такава.
Това, което знаем.
Това,което не разбираме.
Това,което отхвърляме.
Начинът,по който постъпваме.
Ръководени от подсъзнанието,изтъкваме едни причини пред другите.
Не по важни, а само подправени да изглеждат така.
Една голяма глътка и по-лесният начин.
Глупав сън, превърнал се в игра.
Поглед, превърнал се в усмивка.
Грешно разбрана интуиция.
Смешно.Безумно.
А може би не?