четвъртък, 28 октомври 2010 г.

:))

Пиша насън за не нечувствано чувство.
За малкият спомен седящ си навън.
Пиша за ледът, който ме сгрява.
Пиша за топлината, която ме вледенява.
Пиша за разбирането, за радостта.
Пиша за желанията и за страха.
Дърветата ме задминават едно по едно, а аз пиша ,за да забравя за съня.
Внушам си вятър, който го няма.
Внушавам си слънце, което ме грее, но не ме топли, не и мене.
Трябват му повече от искрящи лъчи, за да проникне в душата ми и там да блести.
Внушам си падащите снежинки в дланта, внушавам си че искам да хвана всяка една.
Как може лека прегръдка сама, да ме топли повече от желанието,страстта,споделените целувки  и красотата на нощта?
Илюзията ме обгръща яростно с ръка.И не иска да ме пусне.. но май аз я държа.
И не мога да откубна себе си сега. Може би не искам, може би харесва ми така. Обичам да играя, точно тази игра. Да имам и да мога, но да искам повече от това. Ако имах всичко, ама всичко на света, и не можех с него да се разделя.. знам щях да искам нищо ама нищичко сега.Щях да искам да нямам нищо, ако не можех да го имам.Така е устроено утрото след есенната роса. И ме буди бавно и ме оставя на деня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар