Няма да призная никога,
това което съм сънувала,че чувствам.
Няма да изрека никога,
мислите, които умът ми не напускат.
Няма да заплача никога,
за нещото, невъзможното да съществува.
Няма да докосна никога,
усмивката, за която сърцето ми тъгува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар