вторник, 12 октомври 2010 г.

?

Всичко е до време.И не говоря само за любов.Даже изобщо не говоря за нея.Желанието е до време.Нежеланието също.Лъжата е до време.И истината също.Те се отблъскват.. и се допълват.

Правиш завой, уж да избягаш, да започнеш отново, после още един, и още един.Изведнъж разбираш, че просто се въртиш в кръг.

Решаваш да скочиш, да опиташ. Правиш стъпка, и миг преди да полетиш виждаш, че всъщност няма шанс да паднеш на меко. Връщаш се.., решаваш да не скачаш, а да се спускаш... бавно е, но е сигурно.

Затвореният кръг, всъщност не омръзва, не е еднообразан, с всеки следващ път усещаш завоите все по-силни и по-страшни.Сякаш преживяваш рожденният си ден отново и отново. Жалко, че имаш страх от клоуни.Но винаги, за да се успокоиш може да хапнеш торта. Само че при завоите е малко по различно ..  завива ти се свят свят.. .. и ти се повдига , тортата едва ли ще помогне. Леко отвратен си от цялата работа, но е нормално. Преживяваш завоя, преглъщаш и пак продължаваш....но отново и отново не стигаш никъде.

Осъзнаваш, че нищо не пречи хем да скочиш и хем да се спускаш.. но така не е честно нали? А и си го правил вече.Накрая така или иначе падаш.

Вярата е до време. Шансовете също.Лудостта е до време. Но никога не знаеш колко точно дълго.

Тук съм.. До време. И тя също.

Няма коментари:

Публикуване на коментар