понеделник, 4 октомври 2010 г.

Далече

Поляни.Много зелени поляни.
И слънце, забравено от вятъра.
И светулка, под яркото небе.
По-чиста от всички луни.
Ти си, познах те, знам го.
Чиста роса,върху зелена трева.
Малко дърво, с веещи клони.
Късче вода, под всичките камъни.
Чистият въздух и мекият облак.
Колкото и дъжд да има под твоето тебе,
аз знам и за мен пак ще си слънчева утрин.
Моля те, нека те запазя дълбоко в моето сърце,
където няма кой да очерни твоето чисто небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар