Отгръщаме нова страница..
Пишем нова дата...
Започваме да запълваме редовете.. но отначало с молив.., за да сме сигурни. За да не сбъркаме.След време, потича и мастилото. Пишем грозно, но с красиви думи. Така е хубаво. Някак различно е. Преди се старахме, бяхме прилежни , изписвахме всяка една буквичка нежно и красиво .. после разбрахме, че думите, които сме написали .. ни причиняват само болка .. Но бяхме малки, не бяхме се научили.Сега.. първо драскаме. После.. рисуваме. Накрая става текст. Има смисъл . Има значение .Не са само картинки. Не са красиви думи.Това е история. Днес сме се подготвили. Имаме резервен химикал, ако случайно нашият спре. Оставили сме коректора вкъщи. Вече знаем, че дори и да се опитаме да оправим нещата..пак ще си личат грозните мацаници върху листа ни. Имаме цветни химикали. За разнообразие.Те са във вторият джоб на несесера ни .Не ни пречат.Не се виждат.Никой не знае,че ги има. Само несесера, но той ни е приятел.Няма да ни издаде.Следкато завършим историята , ще напишем и заглавие. Мамка му, никога не съм добра по заглавията. Но обичам да пиша заключенията.Някак си ми се иска да знаех какво заключение ще напиша, още преди да съм почнала историята.Щеше да е по-лесно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар