Времето само изгаря ,под обятията нежни на нощта.
И луната със стон затваря пътя към висините на деня.
Музиката над огъня догаря, и бавно задава се съня.
Една звезда полита към ръката ти сама.
Музиката й щом дочувам, и със съня се пак сбогувам.
В танц неусетно се унасят, мислите мои, и наслада ми донасят.
В миг усещам моите затворени очи.
Бързо аз поглеждам, а пред мене слънчеви лъчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар