понеделник, 4 октомври 2010 г.

//...//..

Времето само изгаря ,под обятията нежни на нощта.

И луната със стон затваря пътя към висините на деня.

Музиката над огъня догаря, и бавно задава се съня.

Една звезда полита  към ръката ти сама.

Музиката й щом дочувам, и със съня се пак сбогувам.

В танц неусетно се унасят, мислите мои, и наслада ми донасят.

В миг усещам моите затворени очи.

Бързо аз поглеждам, а пред мене слънчеви лъчи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар